на душата

the inner man

(на ѓаволот)

sell one's soul (to the devil)

at bottom

remorse, prickings of conscience

to this heart's content

mir ist schwer zumute

душата; его;

sniff, scent

(за куче. кон-гали се) muzzle

хрътките душеха по дирите на the hounds followed the scent of.1 гл. choke, stifle, strangle

2. (причинявам тежко дишане) choke, suffocate, smother; be suffocated

гняв го души he chokes/suffocates with anger

кашлицата го души his cough is choking him

3. прен. (потискам) oppress

мизерията го души he lives in wretched poverty

4. същ. (вътрешен живот) soul, heart

олеква ми на душата feel a weight off o.'s mind, feel relieved

тежи ми на душата be sick at heart, be heartsick

тежи на душата ми... is weighing/lying on o.'s conscience

стяга ми се душа та be/feel uneasy, be on tenterhooks

романът напълни душата ми the novel did my heart good/rejoiced my heart, I found satisfaction in the novel

5. (вътрешни качества на човек) heart, feelings, spirit, mind

благородна душа a noble soul/heart

злобна душа an evil soul

дребни души mean souls, mean/low creatures

душа човек a kindly soul

тя е/има добра душа she is a kind/decent soul, ( простосьрдечна е) she is a simple soul

по душа by nature

6. (дъх, дихание) breath; breathing

едва си поемам душата I can hardly breathe

7. рел. soul, spirit

8. (вдъхновител) soul, life, moving spirit; master mind

той беше душата на предприятието he was the moving spirit/the life and soul of the enterprise, ам. he was the live wire of the concern

9. (човек) person, soul, people

бяха десетина души they were about ten people

жива душа няма there's not a soul about

хиляда души население a population of a thousand (souls/people)

от душа, със цяла душа with all o.'s heart

от дън душа from the bottom of o.'s heart

всичко, което ти душа поиска everything you could possibly want, all that your heart desires

дълбоко в душата си in o.'s heart of hearts

пея с душа sing with feeling/emotion/life

вадя/изкарвам душата някому bother/harass/nag/plague/worry the life out of s.o., torment s.o.; pester s.o., chivy s.o., chivvy s.o.

давам душа за be mad/crazy about; revel in, wallow in

изгоря ми душата за/по my heart aches after, my heart is yearning/longing for

влагам душата си в put o.'s heart and soul in

изсвири нещо за душата play s.th. for the soul

каквото ми е на душата, това ми е на устата have everything in the shop window, wear o.'s heart upon o.'s sleeve, speak o.'s mind

душа не ми е останала I am quite knocked up, I am dead beat

душа не ми остава от работа work o.s. to the bone

душата ми излезе от тичане I was dead beat with running

още приживе бабата беше останала само едва душа even in her life the old woman was nothing but skin and bone

и той носи душа he is a human being too

мъртви души dead souls

колкото ми душа иска to o.'s heart's content

душо моя my dear/darling/love

душа! (много хубаво) out of this world! lovely!

* * *

ду̀ша,

гл., мин. св. деят. прич. ду̀шил sniff, scent; (за куче, кон ­ гали се) muzzle; хрътките душеха по дирите на the hounds followed the scent of.

——————

гл., мин. св. деят. прич. душѝл 1. choke, stifle, strangle;

2. ( причинявам тежко дишане) choke, suffocate, smother; be suffocated; гняв го души he chokes/suffocates with anger; кашлицата го души his cough is choking him;

3. прен. ( потискам) oppress; мизерията го души he lives in wretched poverty.

——————

ж., -ѝ 1. ( вътрешен живот) soul, heart; олеква ми на \душаата feel a weight off o.’s mind, feel relieved; романът напълни \душаата ми the novel did my heart good/rejoiced my heart, I found satisfaction in the novel; стяга ми се \душаата be/feel uneasy, be on tenterhooks; тежи ми на \душаата be sick at heart, be heartsick; … тежи на \душаата ми … is weighing/lying on o.’s conscience;

2. ( вътрешни качества на човек) heart, feelings, spirit, mind; благородна \душаа noble soul/heart; дребни \душаи mean souls, mean/low creatures; \душаа човек kindly soul; злобна \душаа evil soul; по \душаа by nature, at heart; deep down; тя е/има добра \душаа she is a kind/decent soul, ( простосърдечна е) she is a simple soul;

3. ( дъх, дихание) breath; breathing; едва си поемам \душаата I can hardly breathe;

4. рел. soul, spirit;

5. ( вдъхновител) soul, life, moving spirit; master mind; той беше \душаата на предприятието he was the moving spirit/the life and soul of the enterprise, амер. he was the live wire of the concern;

6. ( човек) person, soul, people; бяха десетина \душаи they were about ten people; жива \душаа няма there’s not a soul about; • вадя/изкарвам \душаата някому bother/harass/nag/plague/worry the life out of s.o., torment s.o.; pester s.o., chiv(v)y s.o.; run s.o. into the ground; влагам \душаата си в put o.’s heart and soul in; всичко, което ти \душаа поиска everything you could possibly want, all that your heart desires; давам \душаа за be mad/crazy about; revel in, wallow in; \душаа не ми е останала I am quite knocked up, I am dead beat; \душаа не ми остава от работа work o.s. to the bone; \душаата ми излезе от тичане I was dead beat with running; \душао моя my dear/darling/love; дълбоко в \душаата си in o.’s heart of hearts; и той носи \душаа he is a human being too; изгоря ми \душаата за/по my heart aches after, my heart is yearning/longing for; каквото ми е на \душаата, това ми е на устата have everything in the shop window, wear o.’s heart upon o.’s sleeve, speak o.’s mind; колкото ми \душаа иска to o.’s heart’s content; кривя си \душаата act/speak against o.’s conscience; мъртви \душаи dead souls; не ми е по \душаа my heart isn’t in it; не позволявам да ми вадят \душаата I refuse to be rushed; от \душаа, със цяла \душаа with all o.’s heart/soul; от дън \душаа from the bottom of o.’s heart; пея с \душаа sing with feeling/emotion/life.

* * *

choke: He душаs with anger. - Гняв го души.; heart ; nose ; nose about (за куче, кон); pneuma (гр.); psyche ; smother (подушвам); soul (като дух); stifle ; throttle (глаг.)

* * *

{ha:t}
I. 1. сърце
2. сърдечно заболяване
to have a HEART сърдечноболен съм
3. прен. сърце, душа
at HEART дълбоко в себе си, по душа
in one's-HEART of HEARTs дълбоко в душата си/себе си
with all one's HEART от все сърце
big HEART великодушие, благородство
with a heavy HEART със свито сърце, против волята си
with a light HEART с леко сърце, без да му мисля много
with an open HEART чистосърдечно
HEART of gold златно сърце
HEART of steel/stone/flint кораво сърце
to be the HEART and soul of душата съм на (компания и пр.)
HEART and soul всецяло, всеотдайно
to have at HEART, to take/lay something to HEART имам/вземам присърце
to have no HEART to нямам желание/не ми се ще да
not to have the HEART to сърце не ми дава да
to have one's HEART in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх
to have one's HEART in one's boots съвсем съм отчаян
to have one's HEART in the right place имам добро сърце, добър човек съм
to have one's HEART in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие
to have one's HEART set on something, to set one's HEART on (doing) something страстно желая (да направя) нещо
to lay one's HEART bare, to open one's HEART откривам/разкривам сърцето си
searchings of the HEART душевни вълнения/тревоги
it does my HEART good драго/приятно ми e, радвам се
a man after my own HEART човек, който ми харесва/допада
to take to HEART вземам присърце
it goes against my HEART to do so не ми e по сърце да постъпя така
I cannot find it in my HEART to не ми дава сърце да
to do something with (only) half a HEART върша нещо неохотно
to eat one's HEART out чезна от мъка, страдам
to wear one's HEART upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си
have a HEART! разг. имай милост
4. прен. същина, същност
the HEART of the matter същността на въпроса, същественото
change of HEART промяна на отношението, променено отношение
5. сърцевина, ядка, среда
HEART of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк)
in the HEART of winter посред зима
6. мъжество, смелост, храброст
to lose HEART падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се
to take HEART (ост. of grace) окуражавам се
7. прен. любов, сърце
to give/lose one's HEART to someone влюбвам се в някого
union of HEARTs женитба по любов
dear/dearest HEART мили, мила, любим (а)
8. плодородие (на почва)
in good HEART плодороден, богат
out of HEART неплодороден, изтощен
9. рl карти купа, купи
two of HEARTs двойка купа
with HEART and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично
to learn/get by HEART уча наизуст
II. 1. head 7 (обик. с up)
2. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in)

* * *

{ha:t} n 1. сърце; 2. сърдечно заболяване; to have a heart сърдечно(2) {ha:t} v 1. head 7 (обик. с up); 2. стр. запълвам, изпълвам

* * *

ядро; сърце; същност; сърдечен; сърцевина; душа;

* * *

* * *

heart [ha:t] I. n 1. сърце; with bleeding \heart с разтуптяно сърце; прен. с нетърпение (страх); to have a weak \heart страдам от сърце, имам слабо сърце; athletic \heart разширение на сърцето от продължително спортуване; \heart attack мед. сърдечна криза; smoker's \heart сърдечно заболяване, причинено от тютюнопушене; to press ( clasp) s.th. to o.'s \heart притискам някого към гърдите си; прегръщам някого; to cross o.'s \heart кръстя се и се кълна; 2. прен. сърце, душа; прен. чувствителност, отзивчивост, благост; at \heart дълбоко в себе си; по душа; a big \heart великодушие, благородство; великодушен (благороден) човек; a \heart of gold златно сърце; прекрасен ("златен") човек; a hard \heart, a \heart of steel ( stone, flint) кораво сърце; коравосърдечен (безсърдечен) човек; a single \heart прямота, душевна простота; a false \heart вероломство; a kind ( soft, sympathetic, warm) \heart добро сърце; добросърдечен (добродушен, отзивчив) човек; a light \heart безгрижие, веселие; a stout \heart смелост, решителност; смелчага, решителен човек; to be sick at \heart тъжа, унил съм; a change of \heart промяна в отношението (мнението); in my \heart of \hearts в дъното на душата си, дълбоко в себе си; to be the \heart and soul of съм душата на (компания и пр.); to break o.'s \heart умирам от мъка ( over); to break s.o.'s \heart разбивам нечие сърце; to bring s.o.'s \heart into their mouth изплашвам някого до смърт; to have o.'s \heart into o.'s mouth свито ми е сърцето; глътнал съм си езика; it does my \heart good мед ми капе на сърцето; a sight too rejoice o.'s \heart, a sight to cheer ( delight, gladden, warm) the cockles of o.'s \heart гледка, която топли душата; set your \heart at rest не се безпокой, успокой се; to do s.th. with a light \heart върша нещо с леко сърце (без да ме е грижа); with a heavy \heart със свито сърце; против волята си; with (an) open \heart с открита душа, чистосърдечно; to lay o.'s \heart bare, to open o.'s \heart откривам (разкривам) душата си; searchings of the \heart душевни вълнения (тревоги); to take s.th. to \heart вземам нещо присърце; to have at \heart имам присърце; to have set o.'s \heart on doing s.th. решил съм непременно да сторя нещо, разг. турям си мерак на нещо; a man after my own \heart човек по мой вкус; it goes against my \heart to do so не ми е по сърце да правя това; his \heart is in the right place той е добър (отзивчив, сърдечен) човек; I cannot find it into my \heart не се решавам, не ми дава сърце; to o.'s \heart's content колкото ми душа иска; до насита; според желанието ми; I have no \heart to нямам желание да, не съм разположен да, не ми се ще да; I am in no \heart for laughing не ми е до смях; to put all o.'s \heart into s.th. заемам се с цялата си енергия за нещо; to have o.'s \heart into o.'s work обичам си работата, работя с удоволствие; to do s.th. with ( only) half a \heart върша нещо неохотно; to cry ( sob, weep) o.'s \heart out ридая, плача сърцераздирателно, изплаквам си очите; a sight that makes the \heart bleed гледка, която кара сърцето да се облива в кръв; to devour o.'s \heart, to eat o.'s \heart out чезна от мъка; my \heart warms towards her от сърце ѝ съчувствам; in the fulness of o.'s \heart с препълнено сърце, със сърце, преливащо от чувства; 3. прен. същина, същност; to get to the \heart of the matter добирам се до същината на въпроса; the \heart of the mystery същината на загадката; 4. мъжество, смелост; храброст; • faint \heart never won fair lady нерешителността е враг на успеха; to give \heart to s.o. ободрявам (окуражавам) някого; to keep a good \heart, to keep up \heart не падам духом, държа се геройски, не унивам; to lose \heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се; out of \heart унил, отчаян, обезсърчен; to take \heart ост. ободрявам се, окуражавам се, не унивам; 5. прен. любов; любимо същество; to give ( lose) o.'s \heart to s.o. влюбвам (увличам) се по някого; to win ( gain) s.o.'s \heart спечелвам любовта на някого, покорявам нечие сърце; union of \hearts брак по любов; he knows how to find his way into people's \hearts той знае как да накара хората да го обикнат; dear ( dearest) \heart, sweet \heart мили, мила, скъпи, скъпа, любими, любима; 6. сърцевина, ядка; среда; \heart of oak 1) сърцевина на дъб; 2) храбър (мъжествен) човек (обикн. моряк); in the \heart of winter посред зима; in the \heart of the country в най-затънтения край на страната; 7. плодородие (на почвата); in good, strong \heart плодороден, богат; out of \heart неплодороден, изтощен (за почва); 8. тех. сърце; ядро; сърцевина; 9. pl карти купа; queen of \hearts дама купа; 10. сорт череши със сърцевидни плодове; • with \heart and hand с всичките си сили, с ентусиазъм, енергично; to learn ( get) by \heart уча наизуст; to wear o.'s \heart on o.'s sleeve не мога да скривам чувствата си; много съм експанзивен; bless my \heart and soul! Господи! Боже мой! Божичко! dear \heart! я гледай ти! охо! Lord love your \heart! разг. ей Богу! poor \heart ост. бедният, горкият; II. v 1. образувам сърцевина (обикн. с up); 2. строит. запълвам, изпушвам (in).

{laif}
1. живот
LIFE insurance/assurance застраховка за живот
to come to LIFE идвам на себе си, съвземам се
to bring to LIFE докарвам в съзнание, възкресявам, връщам към живот
to escape with LIFE and limb отървавам кожата, спасявам си живота
for LIFE отчаяно, на живот и смърт, за цял живот, пожизнено
to fight for dear LIFE бия се отчаяно, боря се на живот и смърт
to flee/run for one's LIFE/for dear LIFE бягам, за да се спася, бягам, колкото ми държат краката
to take someone's LIFE убивам някого
to take one's own LIFE самоубивам се
there is LIFE in the old dog yet още го бива, има още хляб в него
everything that has LIFE всичко живо
early/late in LIFE на млади/стари години
early LIFE детство
long LIFE дълголетие
this LIFE този/земният живот
the other/future/eternal/everlasting LIFE оня свят. задгробният живот, вечността
imprisonment for LIFE, LIFE imprisonment доживотен затвор
to see LIFE виждам свят, добивам житейски опит
in one's LIFE's time вж. lifetime
many lives were lost имаше много убити/жертви
great loss of LIFE много убити/жертви
what a LIFE! това живот ли e? то пък един живот! this is the LIFE! e, това e живот/да живееш/се казва живот
2. живи същества, живот
vegetalbe LIFE растителност
bird LIFE птичи свят/царство
3. жизненост, бодрост, живот
the streets were full of LIFE улиците бяха оживени
put some LIFE into it! разг. по-живо! to put fresh LIFE into a meeting, etc. оживявам/съживявам събрание и пр.
to be the LIFE and soul of the party душата съм на компанията
4. изк. натура
to paint from LIFE рисувам от натура
taken from (the) LIFE рисуван от натура
to draw/portray/imitate to the LIFE предавам/имитирaм точно
as large/big as LIFE в естествена величина, като жив, разг., шег. цял целеничък
larger than LIFE по-голям от естествен ръст, преувеличен
5. общество
high LIFE хайлайф, висше общество
low LIFE простолюдие
6. биография, животоописание
7. човек, застрахован за живот
good/bad LIFE човек, чийто живот не е/е застрашен от опасност, добър/лош обект за застраховка за живот
8. живот, дълготрайност (на машина и пр.)
9. sl. доживотен затвор/присъда
to be doing LIFE излежавам доживотна присъда
10. attr пожизнен, доживотен
bless my LIFE! боже мой! upon my LIFE! честна дума! not on your LIFE! разг. дума да не става! в никакъв случай! how's LIFE? как си? как е работата? I cannot do it for the LIFE of me да ме убиеш, не мога да направя това
to bother/harass/nag/plague/worry the LIFE out of someone вадя/изваждам душата/не давам ни минута покой на някого
to take one's LIFE in one's hands рискувам живота си, слагам си главата в торбата

* * *

{laif} n (pl -lives {laivz}) 1. живот; life insurance/assurance з

* * *

биография; дълготрайност; доживотен; животоописание; жизненост; живот; натура;

* * *

* * *

life [laif] n (pl lives) 1. живот; \life annuity пожизнена рента; appointment for \life пожизнена длъжност; to come to \life идвам на себе си, съвземам се; to bring to \life докарвам в съзнание; възкресявам, връщам към живота; to spring to \life започвам да действам решително, съживявам се; to depart ( from) this \life прен. умирам, отивам на оня свят; to live the \life of Riley живуркам си, живея безгрижно (в охолство); to escape with \life and limb спасявам си живота, леко (лесно) се отървавам; a matter of \life and death въпрос на живот и смърт; to flee ( run) for o.'s \life бягам с все сила; for dear \life 1) отчаяно, на живот и смърт; 2) за цял живот; for the \life of me, for my \life I cannot do it, I cannot do it to save my \life да ме убиеш, не мога да го направя; to live o.'s own \life самостоятелен съм, оправям се сам; to seek s.o.'s \life извършвам покушение върху живота на; to take s.o.'s \life убивам някого; to lay down o.'s \life, to give o.'s \life давам живота си; to put \life into s.th. вдъхвам живот на; to choke the \life out of s.o. задушавам някого; to bother ( harass, nag, plague, worry) the \life out of s.o. изваждам душата на някого, не му давам ни минута покой; to scare ( frighten) the \life out of изплашвам ( някого) до смърт, изкарвам акъла (на някого); to make s.o.'s \life a hell правя живота на някого черен; his \life is not worth a day's purchase той не ще може да преживее и един ден дори; to take o.'s ( own) \life самоубивам се, посягам на живота си; to take o.'s \life in both hands and eat it водя бурен (интензивен) живот; горя свещта от двата края; to take o.'s \life in o.'s hands рискувам живота си, впускам се в отчаяно начинание; there is \life in the old dog yet още го бива, има още хляб в него; while there is \life, there is hope докато човек е жив, все има надежда; \life is a bowl of cherries животът е песен; \life is but a span животът е само един миг, животът е кратък; everything that has \life всичко живо; the \life of the mind интелектуален живот, размисъл; bird \life птичият свят, птичето царство; vegetable \life растителност; long \life дълголетие; at my time of \life на моите години, на моята възраст; early \life детство; he has seen \life той много е видял (преживял); in o.'s \life's time приживе, докато човек е жив; to beat s.o. within an inch of his \life пребивам някого от бой, само дето не убивам някого от бой; many lives were lost имаше много убити (жертви); get a \life! я стига! я се разкарай! майната ти! bless my \life! Боже мой! upon my \life! честна дума! not on your \life! дума да не става! в никакъв случай! how's \life? как сте? как са работите? my dear \life! ост. душо моя! 2. жизненост, бодрост; живот; he was the \life of the party той бе душата на компанията; to sing with \life пея въодушевено; пея с душа; 3. изк. натура; естествена величина (големина); to paint from \life рисувам от натура; still \life натюрморт; to portray to the \life предавам (рисувам) точно; as large ( big) as \life в естествена големина; като жив; in \life size в естествена величина; larger ( bigger) than \life неестествен, преувеличен, пресилен; true to \life верен, естествен, правдив; 4. общество; high \life хайлайф, светско (аристократично) общество, аристокрация, висша класа; low \life простолюдие; 5. биография, животоописание; 6. човек, застрахован за живот (против смърт); a good \life човек, чийто живот не е застрашен от опасност; добър обект за застраховка живот; 7. дълготрайност, живот (на машина и пр.); charge \life време на пребиваване на ядрено гориво в реактор; full-load \life дълготрайност при максимално натоварване; 8. сп. нов старт; друга възможност.

1. (дълбочина) depth

в дълбините на морето deep in the sea

2. (недра) womb, bosom

в дълбините на душата deep down in o.'s heart, deep down inside, in o.'s heart of hearts, in o.'s innermost self

от дълбините на душата from the bottom of o.'s heart

* * *

дълбина̀,

ж., -ѝ 1. ( дълбочина) depth; gulf; в \дълбинаите на морето deep in the sea;

2. ( недра) womb, bosom; в \дълбинаите на душата deep down in o.’s heart, deep down inside, in o.’s heart of hearts, in o.’s innermost self; \дълбинаите на сърцето the secret recesses of the heart; от \дълбинаите на душата from the bottom of o.’s heart.

* * *

deep: дълбина in the sea - в дълбините на морето

* * *

1. turn, bend, curve; zigzag, twist

2. (куцам) limp, be lame, hobble

3. (шапка) cock, tilt, tip

кривя очи roll o.'s eyes

кривя уста twist o.'s mouth

кривя си токовете wear down o.'s heels at the side

кривя си душата act/speak against o.'s conscience, strain o.'s conscience, play the hypocrite

не си криви душата be frank

кривя си устата lie

кривя се make faces, make a wry face

* * *

кривя̀,

гл., мин. св. деят. прич. кривѝл 1. turn, bend, curve; zigzag, twist;

2. ( куцам) limp, be lame, hobble;

3. ( шапка) cock, tilt, tip; \кривя очи roll o.’s eyes; \кривя токовете си wear down o.’s heels at the side; \кривя уста twist o.’s mouth;

\кривя се make faces, make a wry face; • \кривя си душата act/speak against o.’s conscience, strain o.’s conscience, play the hypocrite; \кривя си устата lie; не си криви душата be frank.

* * *

1. (с лекота, лесно) easily; lightly

леко се отървавам get off lightly/cheaply

удава му се леко it comes easy to him

не му е леко he has a hard time of it, it's rough luck on him

направи го сравнително леко he did it with comparative ease

леко се справям manage easily; have a walk-over

леко понесе загубата he bore the loss lightly

леко спечеленото лесно се губи light come, light go

2. (нетежко) lightly

стъпвам леко tread lightly, be light on o.'s feet, be light of foot

леко ранен lightly wounded

леко ми е на душата my heart is glad; I'm at ease

става ми леко на душата breathe freely

3. (нежно, кротко) gently; softly, mildly

(едва забележимо) faintly

усмихвам се леко give a faint smile

4. (необмислено) lightly, frivolously

гледам леко на make light of

гледам леко на живота be frivolous

* * *

лѐко,

1. (с лекота, лесно) easily; lightly; \леко понесе загубата he bore the loss lightly; \леко се отървавам get off lightly/cheaply; \леко се справям manage easily; have a walk-over; \леко спечеленото лесно се губи light come, light go; направи го сравнително \леко he did it with comparative ease; не му е \леко he has a hard time of it, it’s rough luck on him; удава му се \леко it comes easy to him;

2. ( нетежко) lightly; \леко ми е на душата my heart is glad, I’m at ease; става ми \леко на душата breathe freely; стъпвам \леко tread lightly, be light on o.’s feet, be light of foot;

3. ( нежно, кратко) gently; softly, mildly; ( едва забележимо) faintly; усмихвам се \леко give a faint smile;

4. ( необмислено) lightly, frivolously; гледам \леко на живота be frivolous.

* * *

easy: It comes леко to him. - Леко му се удава.; easily; light; lightly: tread леко - стъпвам леко; naturally

* * *

become lighter

олеква ми на сърцето/душата o.'s heart lightens; feel relief

олекна ми на сърцето/душата that's a load off my mind, that's a great weight off my mind, a weight was taken off my mind

* * *

олѐквам,

гл. become lighter; олеква ми на сърцето/душата o.’s heart lightens; feel relief; олекна ми на сърцето/душата that’s a load/weight off my mind, a weight was taken off my mind.

* * *

lighten

* * *

{im'pɔ:tju:n}
I. 1. моля/прося настойчиво, вадя душата на, досаждам
2. заговорвам непознати мъже (за проститутка)
II. 1. ненавременен
2. importunate

* * *

{im'pъ:tju:n} v 1. моля/прося настойчиво, вадя душата на; д(2) {im'pъ:tju:n} а 1. ненавременен; 2. importunate.

* * *

v моля настойчиво;importune; v 1. моля/прося настойчиво, вадя душата на; досаждам; 2. заговорвам

* * *

* * *

importune[im´pɔ:tju:n] I. v моля (прося) настойчиво, изтривам прага на; вадя душата на; II. adj 1. ненавременен; 2. = importunate.

{rʌʃ}
I. 1. бот. шавар, дзука (Juncus), тръстика
2. rushlight
II. 1. втурвам се (in, into, out, out of, at)
хвърлям се, връхлитам (at)
an idea RUSHed into my head изведнъж ми хрумна една идея
fools RUSH in where angels fear to tread глупците се заемат с неща, пред които най-мъдрите се колебаят, глупците не мислят за последствията
the words RUSHed to his lips той заговори бързо, без много да се замисля
2. прен. впускам се, хвърлям се (необмислено) (into в някакво начинание)
to RUSH through one's work свършвам си работата набързо/надве-натри, претупвам си работата
3. карам/тикам/движа стремително
откарвам/изпращам бързо (to), карам (някого) да бърза, притеснявам, вадя душата на
to RUSH someone through lunch карам някого да изяде обеда си набързо
to be RUSHed имам много работа, много съм притеснен от работа
I refuse to be RUSHed не съм съгласен да ме притесняват/да ми вадят душата
to RUSH someone into doing something карам някого да направи нещо, без да му дам време да помисли
to RUSH someone off his feet принуждавам някого да действува, без да му дам време да помисли, изтощавам някого
to RUSH a bill through Parliament прокарвам законопроект през парламента по бързата/съкратената процедура
to RUSH into print изпращам бързо на печат (ръкопис)
to RUSH the ending театр. ускорямм развръзката
4. воен. щурмувам, нападам, атакувам, превземам с шурм
the passengers tried to RUSH lhe boats пътниците се мъчеха да се вмъкнат насила в лодките
to RUSH the gates нахлувам през вратите
5. sl. прен. оскубвам (купувач)
6. ам. sl. ухажвам усилено, свалям
7. ам. sl. проагитирам, мъча ce да спечеля някого (за член на организация и пр.)
8. to RUSH up явявам се внезапно, изниквам, изскачам, повишавам бързо/рязко
изпращам бързo
III. 1. втурване, спускане, стремително движение, нахлуване, щурм, атака, нападение
2. изблик, прилив
3. бързане, притеснение
4. усилено (улично) движение
5. усилена дейност
gold RUSH златна треска, треска за злато
6. внезапно търсене (for на някаква стока), внезапно раздвижване/активизиране
7. струя, вълна
8. кино първи/пробни снимки
9. aм. sl. усилено ухажване, сваляне, особено внимание (за да се спечели някой за член и пр.)
IV. 1. претупан, свършен надве-натри
2. (много) спешен/бърз
3. оживен, натоварен

* * *

{r^sh} n 1. бот. шавар, дзука (Juncus); тръстика; 2. rushlight.(2) {r^sh} v 1. втурвам се (in, into, out, out of, at); хвърлям с{3} {r^sh} n 1. втурване, спускане; стремително движение; нахлува{4} {r^sh} а 1. претупан, свършен надве-натри; 2. (много) спешен/

* * *

устремявам; спускам; спешен; руча; оживен; претупан; втурвам се; втурване; впускам се; завтичвам се; натиск; нахлуване; наплив; напор; нахлувам;

* * *

* * *

rush[rʌʃ] I. v 1. впускам се, втурвам се, хвърлям се; they were \rushed into danger бяха изложени на опасност; to \rush to a conclusion правя бърз (прибързан) извод; правя прибързано заключение; the words \rushed to his lips думите му се лееха от устата; to \rush in where angels fear to tread проявявам (безразсъдна) смелост, без да си давам сметка за последствията; 2. карам (тикам, тласкам, движа) стремително; подтиквам, карам ( някого) да бърза; to \rush through o.'s work свършвам си работата по късата процедура (набързо), претупвам работата си; he \rushed me through breakfast той ме накара да изгълтам закуската си набързо, той ме накара да закуся надве-натри; I refuse to be \rushed не съм съгласен да ме карат да бързам, не позволявам да ми вадят душата; to \rush a bill through Parliament прокарвам набързо (по бързата процедура) законопроект през парламента; to \rush into print изпращам набързо за печат (ръкопис и пр.); to \rush the ending театр. ускорявам развръзката; to \rush (o.'s) fences действам прибързано; 3. воен. връхлитам, нападам, щурмувам, атакувам; to be \rushed подложен съм на внезапно нападение; 4. sl излъгвам ( купувач), "одирам", "оскубвам"; 5. профучавам; II. n 1. напор, натиск; наплив; втурване, впускане; нахвърляне; \rush meeting набързо свикано събрание; \rush work ( job) напрегната (усилена) работа; gold \rush златна треска; 2. воен. прибежка; стремителна атака; 3. ам. университетско състезание; 4. мин. срутване, сриване; 5. струя; a \rush of cold air вълна (полъх) студен въздух; 6. бързина; III. adj 1. който се характеризира със спешност, бързина, неотложност; изискващ бърза реакция; 2. активен; трескав; пиков; IV. rush n бот. шавар, дзука Junkus; папур; not to care a \rush не ме интересува, пет пари не давам.

{soul}
1. душа, дух
to be the (life and) SOUL of душата съм на
upon my SOUL честна дума, кълна се
to sell one's SOUL for душа давам за
SOUL brother/sister събрат негър
SOUL mate другар по душа, любовник, любовница
SOUL music джазови разработки на негърски религиозни песни
to commend one's SOUL to God предавам богу дух, умирам
he cannot call his SOUL his own обърнал се e на роб, изцяло се e предал/подчинил
2. човек, личност
3. пренебр. човечец, душица
poor SOUL бедничкият, горкият
jolly old SOUL веселяк
not a SOUL must know абсолютно никой/жива душа не бива да знae
the ship sank with 300 SOULs параходът потъна с триста души на борда

* * *

{soul} n 1. душа, дух; to be the (life and) soul of душата съм на;

* * *

олицетворение; дух; душа;

* * *

* * *

soul [soul] n 1. душа, дух; to be the ( life and) \soul of да бъда душата на; (up)on my \soul кълна се! честна дума; to keep body and \soul together успявам да живея (преживявам); to bare o.'s \soul изливам душата си (to пред); to possess o.'s \soul търпя, въздържам се, владея се; he cannot call his \soul his own превърнал се е в роб; with all o.'s \soul с цялата си душа, с цялото си сърце; 2. човек, личност; there is a good \soul хайде, бъди добър; jolly old \soul веселяк; not a \soul must know абсолютно никой не трябва да знае; 3. въплъщение, олицетворение, образец; he is the \soul of honour той е самата чест; 4. американска негърска култура; \soul brother чернокож "брат"; \soul food традиционна негърска кухня; \soul music негърска музика, джаз.

1. bottom, (нарека, море и) bed, ( на море и) floor

дъно на бъчва a barrel head

на дъното at the bottom

изпращам на дъно то на морето send to the bottom (of the sea), sink

с дъното нагоре upside down

изпивам чаша до дъно drain o.'s glass, empty o.'s glass (to the dregs), drink a cup to the lees/dregs

2. прен. (дълбина) bottom

от дъното на душата from the bottom/ground of o.'s heart

3. (най-отдалечената част на стая, сцена) far end

в дъното на at the far end of

4. (седалище на панталони и пр.) seat

с широко/голямо дъно full-/wide-bottomed

до дъно to the end на дъно то на прен. at the bottom/back of

"На дъното" (от Горки) 'Lower depths'

* * *

дъ̀но,

ср., -а̀ 1. bottom, (на река, море и пр.) bed, (на море и пр.) floor; \дъноо на бъчва barrel head; изпивам чаша до \дъноо drain o.’s glass, empty o.’s glass (to the dregs), drink a cup to the lees/dregs; изпращам на \дъноото на морето send to the bottom (of the sea), sink; на \дъноото at the bottom; с \дъноото нагоре upside down;

2. прен. ( дълбина) bottom; от \дъноото на душата from the bottom/ground of o.’s heart;

3. ( най-отдалечената част на стая, сцена) far end; в \дъноото на at the far end of; в \дъноото на душата си in one’s heart of hearts;

4. ( седалище на панталони и пр.) seat; с широко/голямо \дъноо full-/wide-bottomed; • до \дъноо to the end; на \дъноото на прен. at the bottom/back of; “На \дъноото” (от Горки) ‘Lower depths’.

* * *

bottom: from the дъно of my heart - от дъното на душата ми

* * *

загнездя tuck, insert

embed, wedge, drive, force (в into)

загнездвам се 1. establish o.s. firmly, settle, creep into

2. (натиквам се) wedge (in, into), embed/lodge o.s. (in, into), be/become firmly fixed/rooted

куршумът се бе загнездил в костта the bullet was embedded/had stuck in the bone

3. (за чувство и под.) grip. obsess; implant o.s.

тази мисъл се загнезди в душата му the idea began to obsess him, he was obsessed by this idea

съмнението се бе загнездило в душата му doubt was implanted in his mind, doubt had implanted itself in his mind

* * *

загнѐздвам,

гл. tuck, insert; embed, wedge, drive, force (в into); entrench;

\загнездвам се 1. plant o.s.;

2. establish o.s. firmly, settle, creep into;

3. ( натиквам се) wedge (in, into), embed/lodge o.s. (in, into), be/become firmly fixed/rooted; куршумът се бе загнездил в костта the bullet was embedded/had stuck in the bone;

4. (за чувство и пр.) grip, obsess; embed o.s., implant o.s.; съмнението се бе загнездило в душата му doubt was implanted in his mind, doubt had implanted itself in his mind.

* * *

I.

душ|а̀ I. ж., -ѝ 1. Seele f, -n; 2. ( душевност) Gemüt n o.Pl., Mut m o.Pl.; Той е благородна душа Er ist eine edle Seele; Благодаря от дъното на душата си Aus tiefster, innerster Seele, aus ganzem Herzen danken; Тя е душата на компанията Sie ist die Seele der Gesellschaft; Не се виждаше жива душа наоколо Keine lebende Seele, keine Menschenseele war breit und weit zu sehen; Тя няма душа Sie hat kein Gemüt; Леко ми е на душата Es ist mir leicht zu Mut; Изливам душата си пред някого Sein Herz vor jmdm. ausschütteln; прен. разг. Излезе ми душата от работа Ich rackerte (schufte) mich ab. II. гл.1. ( стискам за гърлото) würgen sw.V. hb tr.V.; 2. ( давя) würgen sw.V. hb tr.V.; 3. прен. ( измъчвам) quälen sw.V. hb tr.V., die Kehle zu|drücken sw.V. hb tr.V.

II.

ду́ша гл. beschnuppern sw.V. hb tr.V., beschnüffeln sw.V. hb tr.V., wittern sw.V. hb itr./tr.V., schnuppern sw.V. hb itr.V., schnüffeln sw.V. hb itr.V. ( нещо an etw (Akk)) (и прен).